AI инфлуенсър

AI инфлуенсър с 17 кадъра из София и глас на български, направена изцяло в Generiram: референтен лист, начални снимки с Nano Banana 2.1, видеа с Gemini Omni Flash и монтаж в Едитора. Всички промптове стъпка по стъпка.

Как е направена

Една героиня, 17 кадъра из София и глас на български

  1. Направи си профил

    Всичко отдолу се прави в AI Студиото на Generiram. Направи си профил за минута и се връщаш точно тук, на първата стъпка.

    Направи профил

  2. Vyber tarif

    Цялото видео, само крайните версии на 1080p, е около 24 200 кредита. Разширеният план дава 34 500 кредита на месец плюс 2 500 бонус: стига за цялото видео и за повторни опити. С Основния (11 500 кредита) се правят около половината сцени.

    Zobrazit plány

  3. Вземи кредити

    Една сцена, снимка и видео от 3 до 5 секунди на 1080p, е около 1 000–1 600 кредита. Вземи кредити и започни от референтния лист.

    Вземи кредити

  4. Референтен лист на героинята

    Режим „изображение от изображение“, модел Nano Banana 2.1, пропорция 16:9. Качваш снимката на героинята и описваш три изгледа: лице, цял ръст и гръб. Този лист после се качва във всяка сцена и пази лицето и фигурата еднакви.

    Референтен лист на героиня, три изгледа един до друг на неутрален светлосив студиен фон, мека равномерна светлина, реалистична снимка (не рисунка). Героинята е същата жена от снимката: същото лице, обемната тъмнокестенява къдрава коса до раменете, маслинената кожа с лунички, кафявите очи, малките златни халки. ЛЯВО: портрет отблизо на лицето ѝ, анфас, гледа в камерата, лека полуусмивка. СРЕДА: цял ръст анфас, кадрирано от брадичката надолу (главата не се вижда): широк тъмносив памучен суитшърт с обло деколте, който отпред се изпъва върху заоблен бюст с размер около C и прави меки гънки под него; черни клинове до глезена; бели кожени маратонки. Слаба, естествена, женствена фигура. ДЯСНО: цял ръст в гръб, с главата: къдравата коса пада по гърба на суитшърта, черни клинове, бели маратонки. Трите изгледа са на един и същи човек, с едни и същи дрехи и пропорции. Фино зърно, естествена кожа.

    Отвори студиото с тази конфигурация

  5. Начална снимка на сцената

    Пример: сцената „С филията“. Отново изображение от изображение с Nano Banana 2.1, този път 9:16. Качваш три файла: снимката на героинята (Изображение 1), референтния лист (Изображение 2) и логото (Изображение 3). В промпта описваш кадъра като заснет с телефон: кой е, къде е, какво държи и каква е светлината.

    Вертикално селфи 9:16 с предната камера на телефон, ~24 мм, леко отгоре, държано с изпъната ръка. Същата жена от първите две снимки, отблизо (лице и рамене), в широкия тъмносив суитшърт; в другата си ръка държи препечена филия с масло в долния десен ъгъл на кадъра. Зад нея светлата софийска кухня, леко размазана; на плота зад рамото ѝ се вижда бежовата керамична чаша с логото от третата снимка („Generiram.bg“ с иконата). Мека дневна светлина от прозорец, приглушени топли цветове, вдигнати чернини, фино зърно като от телефон, естествена кожа.

    Отвори студиото с тази конфигурация

  6. Видео от началната снимка

    Режим „видео от изображение“, модел Gemini Omni Flash. Качваш началната снимка като „Начален“ кадър и избираш 5 сек., 1080p, 9:16 и звук. Репликата на български е вътре в промпта, заедно с камерата, емоцията и гласа.

    Селфи видео, 5 секунди, реално време, реалистична физика. Сцената е точно като на снимката: жената държи телефона с изпъната ръка в кухнята, в другата ръка има препечена филия с масло. ГЛАВНОТО ДЕЙСТВИЕ: говори бързо към камерата и леко жестикулира с филията. КАМЕРАТА: предна камера ~24 мм, в изпъната ръка, леко отгоре · лек естествен клат от ръката · лицето ѝ остава в центъра. ПО СЕКУНДИ: 0–2,5 казва бързо, с вдигнати вежди: „Явно вече и в България има AI инфлуенсъри.“; 2,5–4,5 веднага продължава, завърта очи и посочва с филията към камерата: „Което ми се струва излишно.“; 4,5–5 гледа в камерата с полуусмивка. ЕМОЦИЯ: подигравателна, „сериозно ли?“; зрителят се усмихва. ФИЗИКА: филията се поклаща в ръката, къдриците помръдват. СВЕТЛИНА: мека дневна светлина от прозореца. ЦВЯТ: приглушени топли тонове, вдигнати чернини. ТЕКСТУРА: фино зърно като от телефон, естествена кожа. ГЛАС: Гласът е на същата млада жена на 24 години: топъл, леко дрезгав мецосопран, естествен разговорен български от София, без акцент, говори бързо и леко иронично, сякаш разказва на приятелка, без паузи между изреченията. ЗВУК: само нейният глас и тихият шум на кухнята. НЕПРОМЕНЕНО: лицето, суитшъртът, филията, кухнята с чашата отзад. Тя казва и двете изречения докрай: „Явно вече и в България има AI инфлуенсъри. Което ми се струва излишно.“

    Отвори студиото с тази конфигурация

  7. Монтаж в Едитора

    Клиповете се сглобяват в Едитора на Generiram, раздел „Монтаж“: качваш ги, подреждаш ги на линията, режеш в паузите между репликите и натискаш „Експорт“. Ето крайния резултат.

    Отвори Едитора
Референтен лист на героиня, три изгледа един до друг на неутрален светлосив студиен фон, мека равномерна светлина, реалистична снимка (не рисунка). Героинята е същата жена от снимката: същото лице, обемната тъмнокестенява къдрава коса до раменете, маслинената кожа с лунички, кафявите очи, малките златни халки. ЛЯВО: портрет отблизо на лицето ѝ, анфас, гледа в камерата, лека полуусмивка. СРЕДА: цял ръст анфас, кадрирано от брадичката надолу (главата не се вижда): широк тъмносив памучен суитшърт с обло деколте, който отпред се изпъва върху заоблен бюст с размер около C и прави меки гънки под него; черни клинове до глезена; бели кожени маратонки. Слаба, естествена, женствена фигура. ДЯСНО: цял ръст в гръб, с главата: къдравата коса пада по гърба на суитшърта, черни клинове, бели маратонки. Трите изгледа са на един и същи човек, с едни и същи дрехи и пропорции. Фино зърно, естествена кожа.
Otevřít ve studiu
Запази снимката напълно същата: същата кухня, светлина, тялото без глава във въздуха в същата поза, бежовата чаша с иконата на същото място и размер, лицето, косата, изражението и наклонът на главата. Промени САМО две неща: 1) Масата е по-дълбока: белият плот продължава ясно и назад зад главата, поне още една длан, така че зад тила и косата ѝ се вижда равна бяла повърхност на масата и задният ръб на масата е далеч зад главата; главата лежи в средата на плота, а не на ръба му. 2) Под главата няма никаква шия: главата свършва точно под челюстта и брадичката и стои директно върху плота като отделен предмет; къдриците падат по масата и закриват мястото, където би била шията. Под главата има лека контактна сянка. Всичко останало остава същото.
Otevřít ve studiu
Видео от подпрян телефон, 10 секунди, реално време, един непрекъснат кадър без срезове. Основната камера на iPhone 15 Pro, 24 мм, f/1.8, подпрян на масата на нивото на плота; мека дифузна светлина от прозореца вляво, лек топъл контражур. Сцената е точно като на снимката: главата на младата жена лежи наклонена в средата на бялата маса, без шия; вдясно е чаша с иконата, дръжката е вдясно; над масата във въздуха е нейното тяло без глава в тъмносив суитшърт, черни клинове и бели маратонки. На мястото на главата на тялото има само празната обла яка на суитшърта. ВАЖНО ЗА ЦЕЛИЯ КЛИП: главата и тялото са ЕДИН и същ човек, разделен на две. В кадъра има точно една глава, точно едно тяло и точно две ръце. Никой друг не влиза в кадъра, отникъде не се появява втори човек, отдолу под масата не изниква никакво тяло. Тялото не излиза от кадъра и не сяда. ДЕЙСТВИЕТО: 0–0,8 сек. — тялото пада от скока и каца на пода точно зад масата, в средата на кадъра, зад главата и малко вдясно; коленете поемат тежестта; празната яка е точно над главата. 0,8–2,2 сек. — главата казва с интрига и усмивка в гласа: „Добре, дай ми буквално две секунди.“; тялото протяга дясната ръка и хваща чашата за дръжката. 2,2–3,8 сек. — главата казва бързо и драматично: „Някак успях да закъснея… а дори нямам работа!“; тялото плъзга чашата по масата наляво, без да я вдига, докато чашата застане точно пред устата. 3,8–5 сек. — тялото накланя чашата, ръбът е между устните ѝ ниско до масата, тя затваря очи и отпива; тялото връща чашата вдясно и пуска дръжката. 5–6 сек. — без да мести краката, тялото се навежда напред и слага двете длани отстрани на главата, върху косата над ушите. 6–7,5 сек. — тялото се изправя бавно и вдига главата с двете ръце право нагоре от масата към празната яка на суитшърта; главата се изкачва нагоре по въздуха в ръцете му и е единствената глава в кадъра; под нея остава само празната маса. 7,5–8,5 сек. — ръцете поставят главата в яката: брадичката влиза в отвора, шията се появява и се съединява без шев; косата пада по раменете на същия тъмносив суитшърт; ръцете, които я поставиха, са нейните собствени ръце и остават отстрани на главата ѝ. 8,5–10 сек. — жената вече е цяла, стои права зад масата, сваля собствените си ръце надолу, поглежда в камерата, повдига вежди и намига. Зад нея няма никого. ФИЗИКА: главата е тежка; ръцете не минават през главата, чашата или масата; чашата отива ниско при устата; суитшъртът остава същият тъмносив; накрая има само един човек. ЦВЯТ: топли естествени тонове, мека контрастност; лилаво-цианът на иконата е единственото силно петно. ТЕКСТУРА: фино зърно като от телефон. ГЛАС: младата жена на 24 години, средно висок топъл, леко дрезгав глас, естествен български от София, бързо, жива интонация с интрига и усмивка. ЗВУК: гласът, тупване при кацането, глътка, чашата траква, шум на плат. Едно тяло вдига своята глава и я слага на своята яка; никой друг не се появява; накрая жената е една, цяла и сама в кадъра.
Otevřít ve studiu
НОВ КАДЪР ОТ НОВО МЯСТО. От референтната снимка вземи само жената (лицето, къдравата коса), тъмносивия суитшърт и кухнята. Композицията и ъгълът са съвсем нови: камерата е преместена на 45° встрани от масата и е вдигната над раменете, така че гледаме сцената по диагонал и малко отгоре. Масата се вижда по диагонал, не фронтално. Фотореалистична снимка от телефон, вертикална 9:16. КАМЕРАТА: iPhone 15 Pro, обективът 2× (48 мм еквивалент), f/1.78, на статив на височина 1,7 м, на около 1,8 м от масата, по диагонал спрямо масата, наклонена 15° надолу. Естествена перспектива, без широкоъгълно изкривяване. ТЯЛОТО БЕЗ ГЛАВА СТОИ ИЗПРАВЕНО КАТО МАНЕКЕН НА СТОЙКА: гърбът е вертикален, раменете са хоризонтални и високо, на височината на рафта с растенията, не е наведено над масата. Стои зад масата, обърнато три четвърти към камерата. Понеже гледаме отгоре, празната обла яка на суитшърта се вижда като тъмен празен овал, отворен НАГОРЕ към тавана, като на дреха на закачалка, с малко бяло етикетче на задния ръб. Над яката има празен въздух, висок колкото глава и половина, и стената на кухнята. Ръцете на тялото са отпуснати надолу покрай тялото, дланите опират ръба на масата. ГЛАВАТА лежи на бялата маса пред тялото, на една ръка разстояние под яката: брадичката е на масата, лицето гледа към камерата, очите са отворени, спокойна лека усмивка. Къдриците се разстилат по масата и скриват долната част на шията. Масата е празна и чиста, само главата е на нея. Кадърът реже тялото малко под кръста. СВЕТЛИНАТА: мека дневна светлина от голям прозорец встрани, облачен следобед, около 5 600 K, пада странично върху лицето и рамото; бялата маса меко осветява лицето отдолу; меки сенки, умерен контраст. ЦВЕТЪТ: естествен и неутрален: топла бежово-бяла кухня, тъмносив суитшърт, естествена кожа. ТЕКСТУРАТА: истинска телефонна снимка: лек шум в сенките, кожа с пори и лунички, къдрици с отделни косъмчета, плат с лек мъх; фонът е леко размазан. В кадъра има точно една глава (на масата), точно едно изправено тяло без глава и точно две ръце. Друг човек няма.
Otevřít ve studiu
Видео от телефон, закрепен неподвижно, 10 секунди, реално време, реалистична физика. Целият клип е ЕДИН непрекъснат кадър от първата до последната секунда: без нито един срез, без смяна на плана, без нов кадър. Първият кадър е точно снимката: светла кухня, рафт с растения на стената, бяла маса в долната част на кадъра. Зад масата стои изправено тялото на къдрава жена, без глава, в тъмносив суитшърт; празната обла яка на суитшърта е тъмна отвътре, с бяло етикетче. Главата на жената лежи на масата пред тялото, на една ръка разстояние, на бузата си, с отворени очи и лека усмивка. ВАЖНО ЗА ЦЕЛИЯ КЛИП: главата и тялото са ЕДИН и същ човек, разделен на две. В кадъра има точно една глава, точно едно тяло и точно две ръце. Тялото е в кадъра през цялото време и краката му не мърдат. Никой друг не влиза в кадъра. Целта е празната яка: главата отива отгоре на нея, на врата, най-горе на тялото. ГЛАВНОТО ДЕЙСТВИЕ: изправеното тяло хваща главата от масата с двете ръце, вдига я нагоре, по-високо от яката, и после я спуска отгоре надолу, докато шията влезе в яката и главата застане най-горе на тялото, точно между раменете, както при всеки човек. КАМЕРАТА: iPhone 15 Pro, обективът 2× (48 мм еквивалент), f/1.78, закрепена неподвижно срещу масата, на височината на гърдите · статична, не мърда, не сменя плана, не се приближава · масата, рафтът с растенията и шкафът са на същите места в кадъра до последната секунда. ПО СЕКУНДИ: 0–1,5 сек.: двете ръце на тялото се спускат към главата на масата и я обхващат отстрани, дланите върху ушите, пръстите в косата. Тялото само леко се навежда в кръста. 1,5–3,5 сек.: ръцете вдигат главата право нагоре пред гърдите на суитшърта и я изправят: темето е нагоре, брадичката надолу, лицето гледа към камерата. Тялото се изправя докрай. Ръцете вдигат главата още по-високо, докато брадичката ѝ се озове НАД яката, малко под рафта с растенията. 3,5–5 сек.: ръцете бавно спускат главата отвесно надолу: шията влиза в празната яка отгоре и главата застава на мястото си, най-горе на тялото, точно в средата между раменете, с лице към камерата. Шията е в цвета на лицето и се свързва с яката гладко, без шев. Яката вече не е празна. 5–5,5 сек.: ръцете пускат главата и се отпускат покрай тялото. Тя примигва и поглежда право в камерата. Стои цяла, сама, зад масата. 5,5–8,8 сек.: казва бързо, леко самоиронично, с поглед в камерата: „Някак успях да закъснея, а дори нямам работа.“ Същият кадър. 8,8–10 сек.: мълчи, повдига вежди и намига на камерата. ГЛАС: жената от снимката. Средно висок женски глас, нито тънък, нито нисък; топъл, леко дрезгав. Естествен разговорен български от София, без акцент. Темпо: бързо, около 4–5 срички в секунда. Спокойна и иронична, като в гласово съобщение до приятелка; не е дикторски, не вика. Говори близо до телефона, ясно и на нормална сила. ЕМОЦИЯ: тя е напълно спокойна, все едно това е нормалната ѝ сутрин; зрителят остава с отворена уста. ФИЗИКА: главата има тежест: ръцете я носят бавно и внимателно, лактите се свиват при вдигането. Къдриците висят и се люлеят при всяко движение. Краката не мърдат и не пристъпват. СВЕТЛИНА: мека дневна светлина от прозореца отляво на кадъра, облачен следобед, около 5 600 K, странично по лицето и рамото, меки сенки, същата като на снимката. ЦВЯТ: естествен и неутрален: топла бежово-бяла кухня, тъмносив суитшърт, естествена кожа. ТЕКСТУРА: естествен телефонен образ, лек шум в сенките, кожа с пори и лунички. НЕПРОМЕНЕНО: лицето, къдравата коса, суитшъртът, бялата маса, рафтът с растенията, кухнята, кадърът и височината на камерата. Повтарям правилото: един непрекъснат кадър без срез; ръцете вдигат главата ПО-ВИСОКО от яката и я спускат отгоре, докато шията влезе в яката и главата застане най-горе на тялото, между раменете; тялото е в кадъра през цялото време; накрая жената е една, цяла и сама.
Otevřít ve studiu
Две референции: снимка 1 е референтен лист на младата жена (анфас, профил, три четвърти) на сив фон; снимка 2 е стената на същата кухня с високия бял прозорец, рафта с растенията и хладилника. Фонът на снимка 1 НЕ се използва. Направи една нова фотореалистична вертикална снимка 9:16, като кадър от филм: жената стои в своята кухня и е заснета от втора камера отстрани. КАМЕРАТА: телеобектив 135 мм, бленда f/2,8, на височината на очите ѝ, на около 3 метра от нея, откъм лявото ѝ рамо. Кадърът е тесен: виждат се главата, шията и горният ръб на рамото с тъмносивия суитшърт; горе над къдриците остава малко въздух, долу кадърът свършва точно под деколтето. ЖЕНАТА: в СТРОГ ПРОФИЛ, точно като изглед 2 от листа: носът ѝ сочи към левия край на кадъра; виждат се едното око, едната вежда, ухото с малката златна обица, брадичката и цялата шия. Гледа право напред, хоризонтално, покрай кадъра, а не към камерата. Устата е леко отворена, сякаш е по средата на изречение. Лицето, къдриците, луничките и суитшъртът са като в листа. Шията е гладка, с естествена кожа, без нищо по нея. ФОНЪТ, зад нея: стената от снимка 2, силно размазана от дългия обектив: светлият висок прозорец с дневна светлина, бял ръб на рамката и меките зелени петна на растенията. Плотът и масата не се виждат, защото кадърът е твърде близо. СВЕТЛИНАТА: прозорецът зад нея дава мека контра: светъл ореол по къдриците, по профила на носа и по шията. Лицето е осветено меко от стаята, сенките са меки. ЦВЕТЪТ: неутрален и естествен, топла кожа, тъмносив суитшърт, хладна дневна светлина в прозореца; вдигнати чернини. ТЕКСТУРАТА: истинска снимка: фино зърно, кожа с пори и лунички, отделни косъмчета в къдриците, плитък фокус (остро е само на профила ѝ). В кадъра има точно една жена, в строг профил, отблизо, с прозореца зад нея. Тя не гледа в обектива.
Otevřít ve studiu
Видео, 3 секунди, реално време, реалистична физика. Сцената е точно като на снимката: младата жена стои в кухнята, заснета отстрани в строг профил с дълъг обектив, отблизо; зад нея е размазаният светъл прозорец. ГЛАВНОТО ДЕЙСТВИЕ: тя гледа право напред и казва бързо една кратка реплика, леко иронично, после затваря уста и леко повдига вежди. КАМЕРАТА: неподвижна, отстрани, на височината на очите ѝ · без никакво движение · профилът ѝ остава на същото място в кадъра през цялото време. ПО СЕКУНДИ: 0–0,2 мълчи; 0,2–1,6 казва бързо, гледайки право напред: „а дори нямам работа.“; 1,6–3 мълчи, леко повдига вежди и гледа все така напред. ПОГЛЕДЪТ: през всичките 3 секунди гледа право напред, хоризонтално, покрай кадъра. Главата ѝ остава в строг профил. Тя нито за миг не се обръща към камерата и не поглежда в обектива. ЕМОЦИЯ: самоиронична, леко отегчена, „ето, такъв ми е денят“. ФИЗИКА: къдриците помръдват леко при говора, шията се движи естествено при думите. СВЕТЛИНА: мека контра от прозореца зад нея, светъл ореол по къдриците и профила. ЦВЯТ: неутрален и естествен, топла кожа, тъмносив суитшърт, хладна дневна светлина; вдигнати чернини. ТЕКСТУРА: фино зърно като от телефон, кожа с пори, плитък фокус. ГЛАС: младата жена на 24 години от снимката. Средно висок женски глас, топъл, леко дрезгав, естествен разговорен български от София, без акцент; говори бързо и леко иронично, като на приятелка в гласово съобщение. ЗВУК: само нейният глас и тихият шум на кухнята. НЕПРОМЕНЕНО: лицето, профилът, къдриците, обицата, суитшъртът, прозорецът зад нея. Тя казва точно: „а дори нямам работа.“ и през цялото време гледа напред, в профил.
Otevřít ve studiu
Вертикално селфи 9:16 с предната камера на телефон, ~24 мм, леко отгоре, държано с изпъната ръка. Същата жена от първите две снимки, отблизо (лице и рамене), в широкия тъмносив суитшърт; в другата си ръка държи препечена филия с масло в долния десен ъгъл на кадъра. Зад нея светлата софийска кухня, леко размазана; на плота зад рамото ѝ се вижда бежовата керамична чаша с логото от третата снимка („Generiram.bg“ с иконата). Мека дневна светлина от прозорец, приглушени топли цветове, вдигнати чернини, фино зърно като от телефон, естествена кожа.
Otevřít ve studiu
Селфи видео, 5 секунди, реално време, реалистична физика. Сцената е точно като на снимката: жената държи телефона с изпъната ръка в кухнята, в другата ръка има препечена филия с масло. ГЛАВНОТО ДЕЙСТВИЕ: говори бързо към камерата и леко жестикулира с филията. КАМЕРАТА: предна камера ~24 мм, в изпъната ръка, леко отгоре · лек естествен клат от ръката · лицето ѝ остава в центъра. ПО СЕКУНДИ: 0–2,5 казва бързо, с вдигнати вежди: „Явно вече и в България има AI инфлуенсъри.“; 2,5–4,5 веднага продължава, завърта очи и посочва с филията към камерата: „Което ми се струва излишно.“; 4,5–5 гледа в камерата с полуусмивка. ЕМОЦИЯ: подигравателна, „сериозно ли?“; зрителят се усмихва. ФИЗИКА: филията се поклаща в ръката, къдриците помръдват. СВЕТЛИНА: мека дневна светлина от прозореца. ЦВЯТ: приглушени топли тонове, вдигнати чернини. ТЕКСТУРА: фино зърно като от телефон, естествена кожа. ГЛАС: Гласът е на същата млада жена на 24 години: топъл, леко дрезгав мецосопран, естествен разговорен български от София, без акцент, говори бързо и леко иронично, сякаш разказва на приятелка, без паузи между изреченията. ЗВУК: само нейният глас и тихият шум на кухнята. НЕПРОМЕНЕНО: лицето, суитшъртът, филията, кухнята с чашата отзад. Тя казва и двете изречения докрай: „Явно вече и в България има AI инфлуенсъри. Което ми се струва излишно.“
Otevřít ve studiu
Вертикално селфи 9:16 с предната камера на телефон, ~24 мм, държано с изпъната ръка. Същата жена от първите две снимки, отблизо, в широкия тъмносив суитшърт, е вдигнала препечената филия с масло към устата си и е отхапала, дъвче, гледа право в камерата с повдигнати вежди, сякаш пита „личи ли?“. Трохи по устните. Зад нея светлата софийска кухня, размазана, бежовата чаша с логото „Generiram.bg“ на плота отзад. Мека прозоречна светлина, приглушени топли цветове, фино зърно като от телефон, естествена кожа.
Otevřít ve studiu
Селфи видео, 4 секунди, реално време, реалистична физика. Сцената е точно като на снимката: жената току-що е отхапала от филията, дъвче и гледа в камерата с ококорени очи. ГЛАВНОТО ДЕЙСТВИЕ: дъвче и говори с пълна уста, накрая повдига вежди към камерата. КАМЕРАТА: предна камера ~24 мм, в ръка · лек клат · лицето остава в центъра. ПО СЕКУНДИ: 0–3 дъвче и казва: „И всички казват: „Да, ама винаги си личи.““; 3–4 повдига вежди и пита право в камерата: „Личи ли?“ ЕМОЦИЯ: предизвикателство към зрителя; зрителят започва да се взира в нея. ФИЗИКА: трохи падат от филията, бузата се издува от хапката. СВЕТЛИНА: мека дневна светлина от прозореца. ЦВЯТ: приглушени топли тонове, вдигнати чернини. ТЕКСТУРА: фино зърно като от телефон, естествена кожа. ГЛАС: Гласът е на същата млада жена на 24 години: топъл, леко дрезгав мецосопран, естествен разговорен български от София, без акцент, говори бързо и леко иронично, сякаш разказва на приятелка, без паузи между изреченията. ЗВУК: само нейният глас, дъвченето и тихият шум на кухнята. НЕПРОМЕНЕНО: лицето, суитшъртът, филията с отхапания край, кухнята. Последната дума „Личи ли?“ е казана право в камерата.
Otevřít ve studiu
Вертикален кадър 9:16, телефонът е подпрян ниско на ръба на леглото: на преден план размазан бял чаршаф. Светла спалня в софийски апартамент, бял гардероб, мека дневна светлина. Същата жена от първите две снимки стои в цял ръст в средата на стаята, в широкия тъмносив суитшърт и черни клинове, без палто на тялото. Двете ѝ ръце са празни: спуснати леко назад и встрани от тялото, с отворени длани, точно до отворите на ръкавите, готови да влязат в тях. Точно зад гърба ѝ, скрита изцяло от тялото ѝ, стои втора жена: виждат се само нейните две ръце в черни ръкави иззад раменете на героинята; те държат за раменете разтворено дълго черно вълнено палто на височината на раменете на героинята, а празните ръкави на палтото висят точно зад ръцете ѝ, с отворите на нивото на китките ѝ. До героинята, вдясно, стои дървен стол; на облегалката му виси черната платнена чанта с логото от третата снимка („Generiram.bg“ с иконата), с логото към камерата, четливо. Героинята гледа през рамо назад, леко усмихната. Приглушени топли цветове, вдигнати чернини, фино зърно като от телефон. Ръцете на героинята са празни, а чантата е на стола.
Otevřít ve studiu
Видео от подпрян телефон, 5 секунди, реално време, естествено темпо, реалистична физика на тежък вълнен плат. Сцената е точно като на снимката: в светла спалня жената стои в сив суитшърт; зад гърба ѝ втора жена, скрита от тялото ѝ, държи за раменете разтворено дълго черно вълнено палто; черната чанта с логото Generiram.bg виси на стола вдясно. ГЛАВНОТО ДЕЙСТВИЕ: ръцете отзад НАМЯТАТ палтото върху раменете ѝ като наметало. Тя не облича ръкавите: ръцете ѝ остават свободни до тялото, а празните ръкави на палтото висят отстрани. После тя хваща реверите отпред и казва „Мерси“ през рамо. КАМЕРАТА: телефон, подпрян ниско на ръба на леглото, бял чаршаф на преден план · статична, без никакво движение · цялата ѝ фигура и столът с чантата остават в кадъра. ПО СЕКУНДИ: 0–0,8 сек. — тя отпуска ръцете си надолу покрай тялото. 0,8–2 сек. — ръцете отзад повдигат палтото над главата ѝ и го спускат върху раменете ѝ; платът ляга отгоре по раменете и пада тежко по гърба и отстрани; празните ръкави увисват свободно до ръцете ѝ, отвън; ръцете отзад пускат палтото и се скриват зад нея. 2–2,8 сек. — тя вдига двете си ръце отпред, хваща реверите и придърпва палтото по-плътно около себе си. 2,8–3,8 сек. — обръща глава през рамо назад и казва ясно и на глас, с усмивка: „Мерси.“ 3,8–5 сек. — мълчи, усмихва се и прави крачка към стола с чантата. ЕМОЦИЯ: всекидневно и леко забавно, сякаш е напълно нормално някой зад нея да ѝ наметне палтото. ФИЗИКА: палтото пада ОТГОРЕ върху раменете, никога не минава през тялото ѝ; ръцете ѝ са през цялото време под плата или пред него и никога не влизат в ръкавите; тежката вълна се люлее и се успокоява; празните ръкави се полюшват. СВЕТЛИНА: мека дневна светлина от прозореца вдясно. ЦВЯТ: приглушени топли тонове, вдигнати чернини. ТЕКСТУРА: фино зърно като от телефон. ГЛАС: един и същ глас във всяка сцена — младата жена на 24 години от снимката. Средно висок женски глас, топъл, леко дрезгав, естествен разговорен български от София, без акцент; спокойна и леко иронична енергия. ЗВУК: шумолене на вълнения плат, тиха стая, нейното „Мерси.“ НЕПРОМЕНЕНО: лицето, суитшъртът, палтото, спалнята, столът и чантата с логото. Палтото е наметнато на раменете като наметало, ръкавите висят празни, а „Мерси.“ свършва най-късно на 3,8 сек.
Otevřít ve studiu
Вертикално селфи 9:16 с ултраширок обектив (~14 мм), изпъната ръка, леко отгоре, широкоъгълно изкривяване по краищата. Същата жена от първите две снимки върви напред по тесен светъл коридор на стара софийска кооперация: каменна мозайка на пода, високи дървени врати, стара боя по стените. Облечена е в дълго черно вълнено палто върху тъмносивия суитшърт, черни клинове, бели маратонки; на рамото ѝ е черната платнена чанта с отпечатаното отпред лого от третата снимка („Generiram.bg“ с иконата), видимо. Мека дневна светлина от прозорец в края на коридора, приглушени топли цветове, фино зърно, леко размазване от движение.
Otevřít ve studiu
Селфи видео с ултраширок обектив, 4 секунди, реално време, реалистична физика. Сцената е точно като на снимката: жената върви по коридора на стара софийска кооперация с телефона в изпъната ръка. ГЛАВНОТО ДЕЙСТВИЕ: върви напред към камерата по коридора и говори. КАМЕРАТА: ултраширок ~14 мм, в изпънатата ѝ ръка, леко отгоре · движи се с нея напред, клати се в ритъма на стъпките · тя остава в центъра, коридорът се изтегля зад нея. ПО СЕКУНДИ: 0–3,3 върви и казва: „Защото AI вече не се опитва да изглежда перфектно.“; 3,3–4 продължава да върви мълчаливо и се усмихва в камерата. ЕМОЦИЯ: уверена, леко закачлива. ФИЗИКА: палтото се люлее при всяка стъпка, чантата се поклаща на рамото, къдриците подскачат. СВЕТЛИНА: дневна светлина от прозореца в края на коридора. ЦВЯТ: приглушени топли тонове, вдигнати чернини. ТЕКСТУРА: фино зърно, леко размазване по краищата от широкия обектив. ГЛАС: Гласът е на същата млада жена на 24 години: топъл, леко дрезгав мецосопран, естествен разговорен български от София, без акцент, говори бързо и леко иронично, сякаш разказва на приятелка, без паузи между изреченията. ЗВУК: нейният глас, ехото на коридора, стъпки по мозайката. НЕПРОМЕНЕНО: лицето, палтото, суитшъртът, чантата с логото, коридорът. Тя върви напред през всичките 4 секунди и изговаря „перфектно“ докрай.
Otevřít ve studiu
Вертикален кадър 9:16, телефонът е държан ниско до гърдите и сочи нагоре: лицето на същата жена от първите две снимки е видяно отдолу, над нея е таванът на стар асансьор в софийска кооперация с тъмна дървена ламперия, огледало и една топла крушка в матова плафониера. Тя е в черното вълнено палто, гледа нагоре към лампата. Полутъмно, една топла светлина отгоре, дълбоки меки сенки по лицето, вдигнати чернини, фино зърно като от телефон при слаба светлина.
Otevřít ve studiu
Видео от телефон, 3 секунди, реално време, реалистична физика. Сцената е точно като на снимката: жената е в стар дървен асансьор, телефонът е ниско до гърдите ѝ и я снима отдолу. ГЛАВНОТО ДЕЙСТВИЕ: гледа нагоре към крушката, после свежда поглед към камерата и казва репликата. КАМЕРАТА: в ръката ѝ, ниско, сочи нагоре · почти неподвижна, само лек клат от асансьора · лицето и крушката остават в кадъра. ПО СЕКУНДИ: 0–1 гледа към лампата; 1–3 поглежда в камерата и казва сухо: „Прави скучните неща.“ ЕМОЦИЯ: отегчена, суха ирония. ФИЗИКА: лек тласък на асансьора, косата помръдва. СВЕТЛИНА: една топла крушка отгоре, тъмни меки сенки по лицето. ЦВЯТ: топъл кехлибарен тон от крушката, дървото е тъмнокафяво, вдигнати чернини. ТЕКСТУРА: зърно като от телефон при слаба светлина. ГЛАС: Гласът е на същата млада жена на 24 години: топъл, леко дрезгав мецосопран, естествен разговорен български от София, без акцент, говори бързо и леко иронично, сякаш разказва на приятелка, без паузи между изреченията. ЗВУК: нейният глас и бръмченето на стария асансьор. НЕПРОМЕНЕНО: лицето, палтото, асансьорът, крушката. Камерата остава отдолу през цялото време.
Otevřít ve studiu
Вертикално селфи 9:16 отдолу, телефонът е в ръката ѝ. Същата жена от първите две снимки в черното вълнено палто върви по улица в центъра на София, зад нея горните етажи на стари сгради с орнаменти и балкони от началото на миналия век. Ниско есенно слънце е точно зад главата ѝ и прави силен отблясък в обектива и светъл ореол в къдравата ѝ коса; тя присвива очи срещу светлината. Топли цветове, преекспонирано небе, леко размито от движение, фино зърно като от телефон.
Otevřít ve studiu
Селфи видео отдолу, 3 секунди, реално време, реалистична физика. Сцената е точно като на снимката: жената върви по улица в центъра на София, ниско есенно слънце блести в обектива зад рамото ѝ. ГЛАВНОТО ДЕЙСТВИЕ: върви, поглежда нагоре към слънцето и присвива очи, после казва репликата. КАМЕРАТА: предна камера в ръката ѝ, леко отдолу · движи се с нея, клати се в ритъма на стъпките · слънцето постепенно минава зад главата ѝ и прави силен отблясък в обектива. ПО СЕКУНДИ: 0–1 присвива очи срещу слънцето; 1–3 казва: „Лошо осветление,“ (гласът продължава като изреждане). ЕМОЦИЯ: самоиронична, „ето, точно това“. ФИЗИКА: косата свети с ореол от слънцето, палтото се люлее. СВЕТЛИНА: ниско есенно слънце в контра, силен отблясък и ореол. ЦВЯТ: топло златисто, преекспонирано небе, жълти листа. ТЕКСТУРА: отблясъци в обектива, леко размазване от движение, фино зърно. ГЛАС: Гласът е на същата млада жена на 24 години: топъл, леко дрезгав мецосопран, естествен разговорен български от София, без акцент, говори бързо и леко иронично, сякаш разказва на приятелка, без паузи между изреченията. ЗВУК: нейният глас и шумът на улицата. НЕПРОМЕНЕНО: лицето, палтото, улицата, сградите, дърветата. Тя присвива очи срещу слънцето.
Otevřít ve studiu
Вертикален кадър 9:16, телефонът е подпрян отстрани на тротоара на няколко метра, статичен, цял ръст. Същата жена от първите две снимки, в дълго черно вълнено палто върху тъмносивия суитшърт, черни клинове и бели маратонки, стои с двата крака стъпили на жълтите павета в центъра на София. Тъкмо започва тромав, забавен танц: коленете са леко свити, тежестта е на единия крак, ръцете тръгват нагоре встрани, раменете са отпуснати, смее се на себе си. На рамото ѝ виси черната платнена чанта с логото от третата снимка („Generiram.bg“ с иконата), видимо. Зад нея стари сгради с орнаменти и есенни дървета с жълти листа. Облачно, мека светлина, приглушени топли цветове, фино зърно като от телефон. И двете ѝ маратонки са на земята.
Otevřít ve studiu
Видео от подпрян телефон, 4 секунди, реално време, естествено темпо. Сцената е точно като на снимката: млада жена в дълго черно палто стои на жълтите павета в центъра на София и започва да танцува весело и малко несръчно. ГЛАВНОТО ДЕЙСТВИЕ: прави няколко малки танцови стъпки на място, пристъпва от крак на крак, клати рамене и размахва ръце, смее се. През цялото време е с лице към камерата. КАМЕРАТА: статичен телефон на тротоара на няколко метра · цялата ѝ фигура остава в кадъра. ПО СЕКУНДИ: 0–1 сек. — пристъпва встрани и вдига ръце. 1–2,5 сек. — две малки стъпки на ритъм, ниско до земята, ръцете се клатят свободно; казва весело: „лоша координация,“ 2,5–3,3 сек. — прави малка крачка напред към камерата, разтърсва рамене и разперва ръце настрани, малко несръчно, все така с лице към нас. 3,3–4 сек. — спира и се смее към камерата. ЕМОЦИЯ: весела и безгрижна. ФИЗИКА: палтото се люлее след тялото, чантата се поклаща, маратонките стъпват по паветата. СВЕТЛИНА: облачно, мека светлина. ЦВЯТ: жълти павета, есенни дървета, приглушено. ТЕКСТУРА: фино зърно като от телефон. ГЛАС: същата млада жена, средно висок топъл женски глас, леко дрезгав, естествен разговорен български от София. ЗВУК: гласът ѝ, стъпки по паветата, тих градски шум. НЕПРОМЕНЕНО: лицето, палтото, маратонките, чантата с логото Generiram.bg, улицата. Танцът е нисък и несръчен, краката остават близо до земята, а лицето ѝ през цялото време гледа към камерата.
Otevřít ve studiu
Вертикален кадър 9:16 отблизо и отдолу, като от телефон в ръка, леко наклонен. Същата жена от първите две снимки, облечена в дългото черно вълнено палто, разкопчано, под него се вижда тъмносивият суитшърт. Наведена е и рови с ръка, в черния ръкав на палтото, в отворената черна платнена чанта на рамото си; на чантата отпред ясно и едро се вижда логото от третата снимка („Generiram.bg“ с иконата). Къдравата коса пада пред лицето ѝ, леко раздразнено изражение. Зад нея горните етажи на стара софийска сграда и облачно небе. Мека дневна светлина, приглушени топли цветове, леко размазване от движение, фино зърно като от телефон. Ръкавите, които се виждат, са черните вълнени ръкави на палтото.
Otevřít ve studiu
Видео от телефон в ръка, 3 секунди, реално време, реалистична физика. Сцената е точно като на снимката: млада жена в черно палто търси нещо в черната платнена чанта на рамото си на улица в София. ГЛАВНОТО ДЕЙСТВИЕ: прехвърля нещата в чантата с ръка, търси ключовете, после вдига поглед и въздъхва с усмивка. КАМЕРАТА: отблизо, леко отдолу, в ръка · лек клат · лицето и чантата с логото остават в кадъра. ПО СЕКУНДИ: 0–3 търси в чантата и казва весело: „да не знаеш къде ти е нищо.“ ЕМОЦИЯ: самоиронична, усмихната, всекидневна суматоха. ФИЗИКА: чантата се поклаща, къдриците падат пред очите. СВЕТЛИНА: облачна дневна светлина. ЦВЯТ: приглушени топли тонове, вдигнати чернини. ТЕКСТУРА: леко размазване от движение, фино зърно. ГЛАС: Гласът е на същата млада жена на 24 години: топъл, леко дрезгав мецосопран, естествен разговорен български от София, без акцент, говори бързо и леко иронично, сякаш разказва на приятелка. ЗВУК: нейният глас, шумолене в чантата, улицата. НЕПРОМЕНЕНО: лицето, черното палто, суитшъртът, чантата и логото Generiram.bg. Логото на чантата остава с лице към камерата.
Otevřít ve studiu
Вертикален кадър 9:16, статичен, заснет от другата страна на улицата, цял ръст, като огледален образ. Пред красива стара софийска сграда с орнаменти и тъмносиня дървена входна врата, по средата на тротоара, две абсолютно еднакви жени — и двете са същата жена от първите две снимки, с едно и също лице, коса и дрехи (дълго черно вълнено палто, тъмносив суитшърт, черни клинове, бели маратонки, черна платнена чанта с логото „Generiram.bg“ от третата снимка на рамото, обърнато към камерата). Те идват от двата противоположни края и се срещат: лявата жена е в левия край на кадъра и е обърната с тяло и с върховете на маратонките надясно; дясната жена е в десния край и е обърната с тяло и с върховете на маратонките наляво. Носовете им сочат един към друг, между тях има само една крачка празно място, точно пред тъмносинята врата. Погледите им НЕ се срещат: лявата е навела глава и гледа в телефона в ръцете си; дясната е вдигнала брадичка и гледа нагоре към балконите на сградата. Двете са по средата на крачка, палтата се люлеят. Облачно, мека равна светлина, приглушени топли цветове, фино зърно като от телефон. Лявата върви надясно, дясната върви наляво, една срещу друга.
Otevřít ve studiu
Видео от подпрян телефон, 3 секунди, реално време, естествено темпо. Сцената е точно като на снимката: две жени в черни палта вървят една срещу друга по тротоара пред стара сграда с тъмносиня врата; лявата гледа телефона си, дясната гледа нагоре към балконите. ГЛАВНОТО ДЕЙСТВИЕ: двете минават една покрай друга пред вратата и продължават в противоположни посоки, без да се спират. КАМЕРАТА: от другата страна на улицата · статична · вратата остава в центъра. ПО СЕКУНДИ: 0–1,2 сек. — двете правят по една крачка напред. 1,2–1,8 сек. — разминават се: дясната минава откъм сградата, лявата откъм бордюра. 1,8–3 сек. — лявата продължава надясно, дясната наляво, всяка по своя път. Глас зад кадър, спокоен: „Точно затова изглежда истинско.“ Свършва до 2,3 сек. ЕМОЦИЯ: тихо, ежедневно, леко загадъчно. ФИЗИКА: палтата се люлеят, чантите се поклащат, стъпки по плочите. СВЕТЛИНА: облачно, мека светлина. ЦВЯТ: приглушени топли тонове, тъмносинята врата. ТЕКСТУРА: фино зърно като от телефон. ГЛАС: млада жена, средно висок топъл женски глас, леко дрезгав, естествен разговорен български от София, звучи зад кадър. ЗВУК: стъпки и тиха улица. НЕПРОМЕНЕНО: двете жени, сградата, вратата, логата Generiram.bg на чантите. Двете минават една покрай друга и продължават, без да се поглеждат.
Otevřít ve studiu
Вертикално селфи 9:16 с предната камера, ~24 мм, от нивото на очите, държано с ръка. Същата жена от първите две снимки, в черното вълнено палто върху тъмносивия суитшърт, стои на улица в центъра на София и говори към камерата с леко наклонена глава, полуусмивка. Зад нея е размазана стара сграда с орнаменти и есенно дърво. Облачна мека светлина, приглушени топли цветове, вдигнати чернини, фино зърно като от телефон, естествена кожа.
Otevřít ve studiu
Селфи видео, 3 секунди, реално време, реалистична физика. Сцената е точно като на снимката: жената стои на улица в центъра и говори към телефона. ГЛАВНОТО ДЕЙСТВИЕ: говори към камерата и леко накланя глава. КАМЕРАТА: предна камера ~24 мм, нивото на очите, в ръка · лек клат · лицето остава в центъра. ПО СЕКУНДИ: 0–3 казва замислено, по-бавно отпреди: „Защото в един момент спираш да търсиш кое е генерирано.“ ЕМОЦИЯ: искрена, леко замислена. ФИЗИКА: вятърът помръдва къдриците, зад нея минават хора. СВЕТЛИНА: облачна мека дневна светлина. ЦВЯТ: приглушени топли тонове, есенното дърво е най-топлото петно. ТЕКСТУРА: фино зърно, леко размит фон. ГЛАС: Гласът е на същата млада жена на 24 години: топъл, леко дрезгав мецосопран, естествен разговорен български от София, без акцент, говори бързо и леко иронично, сякаш разказва на приятелка, без паузи между изреченията. ЗВУК: нейният глас и градският шум. НЕПРОМЕНЕНО: лицето, палтото, суитшъртът, улицата. Тя гледа в камерата през цялото изречение.
Otevřít ve studiu
Вертикален кадър 9:16, телефонът е подпрян на дървената маса, статичен. Същата жена от първите две снимки седи на маса до големия прозорец в уютно кафене в центъра на София, в тъмносивия суитшърт; черното ѝ палто е преметнато на облегалката на нейния стол. Държи с две ръце бяла порцеланова чаша кафе ниско над масата, на височината на гърдите, и гледа замислено встрани, през прозореца към улицата; лицето ѝ е в профил три четвърти, устата се вижда ясно. На масата пред нея лежи черната платнена чанта с логото от третата снимка („Generiram.bg“ с иконата), видимо. Зад стъклото се виждат стари сгради и размазани минувачи. Мека дневна светлина от прозореца, топло дърво, приглушени топли цветове, фино зърно като от телефон.
Otevřít ve studiu
Видео от подпрян телефон, 5 секунди, реално време, реалистична физика. Сцената е точно като на снимката: млада жена седи до прозореца в кафене в София, държи с две ръце бяла чаша кафе и гледа замислено към улицата; черната чанта с логото е на масата. ГЛАВНОТО ДЕЙСТВИЕ: продължава да гледа през прозореца и говори тихо, почти на себе си, като държи чашата пред гърдите си. КАМЕРАТА: телефон, подпрян на масата · статичен, без движение · тя и чантата остават в кадъра. ПО СЕКУНДИ: 0–1 казва тихо: „Просто гледаш.“; 1–4,5 леко накланя глава и продължава без пауза: „И ако още си мислиш: „Да, ама тя очевидно е истинска“…“; 4,5–5 замълчава и гледа навън. ЕМОЦИЯ: спокойна, загадъчна; пауза преди разкритието. ФИЗИКА: тънка пара над кафето, минувачи отвън, къдриците помръдват. СВЕТЛИНА: мека дневна светлина от прозореца. ЦВЯТ: топло дърво, приглушени тонове, вдигнати чернини. ТЕКСТУРА: фино зърно като от телефон. ГЛАС: Гласът е на същата млада жена на 24 години: топъл, леко дрезгав мецосопран, естествен разговорен български от София, без акцент, говори спокойно. ЗВУК: нейният глас и тихото кафене. НЕПРОМЕНЕНО: лицето, суитшъртът, чашата в ръцете ѝ, чантата и логото Generiram.bg на масата, кафенето. Тя изговаря цялото изречение докрай: „И ако още си мислиш: „Да, ама тя очевидно е истинска“…“
Otevřít ve studiu
Това е същата сцена в същия миг, заснета от ВТОРА камера, поставена на съвсем друго място. Запази жената (лице, къдрици, тъмносив суитшърт, бялата чаша в двете ѝ ръце), масата, черната чанта с логото Generiram.bg и кафенето. Смени само позицията на камерата. КЪДЕ Е ВТОРАТА КАМЕРА: навън, на тротоара пред кафенето, точно пред голямото стъкло, на около 2 метра от него. Снима отвън навътре през стъклото. Обективът е на височината на масата, малко под лицето ѝ, 50 мм. КАКВО СЕ ВИЖДА В КАДЪРА ОТ ТАМ: – Цялото изображение е през витрината. По стъклото има меки отражения на старите сгради отсреща и на облачното небе, като полупрозрачен слой върху сцената. В единия край на кадъра минава вертикалната тъмна рамка на витрината. – Жената седи на масичката непосредствено зад стъклото, видяна отпред и леко отстрани, от кръста нагоре. Държи бялата чаша с двете ръце пред гърдите. – Тя гледа навън към улицата, но НЕ в камерата: погледът ѝ минава покрай обектива, към минувачите встрани, замислено. – Чантата лежи на масата между нея и стъклото, логото се вижда през стъклото. – Зад нея, в дълбочината, е вътрешността на кафенето: барът, топлите лампи, другите маси, размазани и по-тъмни от улицата. – От оригиналната снимка НЕ се виждат: улицата през прозореца (сега тя е зад камерата) и рамката на прозореца отстрани на жената. СВЕТЛИНАТА: облачна дневна светлина отвън пада право върху лицето ѝ; вътре е по-тъмно и топло от лампите. ТЕКСТУРАТА: истинска снимка от телефон: фино зърно, отражения и лек блясък по стъклото, кожа с пори. В кадъра има точно една жена, заснета отвън през витрината на кафенето.
Otevřít ve studiu
Видео, 3 секунди, реално време, реалистична физика. Сцената е точно като на снимката: заснета отвън, от тротоара, през голямата витрина на кафене в София; вътре, непосредствено зад стъклото, младата жена седи на масичката, държи бялата чаша с двете ръце пред гърдите си и гледа замислено встрани към улицата. ГЛАВНОТО ДЕЙСТВИЕ: тя продължава да гледа навън покрай камерата и казва тихо, почти на себе си, една реплика; в края леко повдига вежди. КАМЕРАТА: отвън на тротоара, на около 2 метра от стъклото, на височината на масата · неподвижна, без движение · витрината, рамката ѝ и жената остават в кадъра. ПО СЕКУНДИ: 0–2,4 казва тихо и спокойно, гледайки навън: „Да, ама тя очевидно е истинска…“; 2,4–3 мълчи и леко повдига вежди, все така загледана навън. ЕМОЦИЯ: спокойна, загадъчна, леко иронична; напрежение точно преди разкритието. ФИЗИКА: по стъклото се плъзгат отраженията на минувачи и коли от улицата, лампите вътре светят топло, къдриците ѝ леко помръдват, от чашата се вдига тънка пара. СВЕТЛИНА: облачна дневна светлина отвън пада върху лицето ѝ; вътре е по-тъмно и топло от лампите. ЦВЯТ: приглушени топли тонове вътре, хладни сиви отражения по стъклото, вдигнати чернини. ТЕКСТУРА: фино зърно като от телефон, отражения и лек блясък по стъклото. ГЛАС: младата жена на 24 години от снимката, средно висок топъл женски глас, леко дрезгав, естествен разговорен български от София, без акцент, говори тихо и спокойно. Гласът се чува ПРЕЗ СТЪКЛОТО: съвсем леко приглушен, малко по-мек и по-далечен, точно както звучи човек зад витрина, но думите са ясни, разбираеми и достатъчно силни. ЗВУК: тих шум на улицата отвън (стъпки, далечна кола), а през стъклото, леко приглушени, нейният глас и тихият звук на кафенето. НЕПРОМЕНЕНО: лицето ѝ, къдриците, тъмносивият суитшърт, бялата чаша в ръцете ѝ, чантата с логото Generiram.bg на масата, витрината и кафенето зад нея. Тя изговаря цялата реплика докрай, ясно: „Да, ама тя очевидно е истинска…“
Otevřít ve studiu
Запази снимката същата: жената, лицето, позата, телефона, палтото, светлината, дърветата и ъгъла на камерата отстрани. Смени само пътеката: – Асфалтовата алея е ШИРОКА, около 5 метра, като голяма алея в Борисовата градина: заема цялата долна половина на кадъра. Близкият ѝ ръб е под долния край на кадъра, така че тревата отпред изчезва; далечният ѝ ръб е хоризонтална линия зад жената, на височината на коленете ѝ. – Жената стъпва С ДВАТА КРАКА по средата на асфалта: обувките ѝ са върху сивия асфалт, а не върху тревата. – По целия асфалт са пръснати много жълти, оранжеви и кафяви паднали листа, по-гъсто към ръбовете, като в есенен парк. – Зад далечния ръб на алеята остава поляната с листата и дърветата, както е сега. Пътеката остава хоризонтална, напреки на кадъра. Всичко останало е непроменено.
Otevřít ve studiu
Видео, 3 секунди, реално време, реалистична физика. Сцената е точно като на снимката: в есенния парк младата жена в черно палто върви по широката асфалтова алея, която минава напреки през кадъра; заснета е точно отстрани от неподвижна камера; държи телефона пред себе си и се влогва. ГЛАВНОТО ДЕЙСТВИЕ: тя върви с естествена крачка по алеята към левия край на кадъра, гледа в телефона и казва една кратка реплика към него, усмихнато. КАМЕРАТА: статична, на ръба на алеята отстрани, на височината на гърдите ѝ · без никакво движение, без следене · тя минава през кадъра, а камерата стои на място, като папарак, който я снима отстрани. Алеята остава хоризонтална в долната половина на кадъра. ПО СЕКУНДИ: 0–0,3 тя продължава крачката; 0,3–2 върви към левия край на кадъра и казва към телефона, с лека усмивка: „И явно има поне две от мен.“; 2–3 продължава да върви, мълчи и се усмихва в телефона, стигайки почти до левия край на кадъра. ПОГЛЕДЪТ: през цялото време гледа в телефона. Нито за миг не поглежда към камерата. ЕМОЦИЯ: закачлива, весела, като шега, споделена с телефона. ФИЗИКА: палтото се люлее при всяка крачка, къдриците подскачат, обувките ѝ стъпват по асфалта, няколко листа по алеята се разлитат от стъпките, листа падат от дърветата. СВЕТЛИНА: ниско златно слънце отзад, топъл ореол по косата и палтото. ЦВЯТ: топли златисти и оранжеви тонове, черното палто е най-тъмното петно; вдигнати чернини. ТЕКСТУРА: фино зърно като от телефон, лек отблясък от слънцето. ГЛАС: един и същ глас във всяка сцена — младата жена на 24 години от снимката. Средно висок женски глас, топъл, леко дрезгав, естествен разговорен български от София, без акцент; спокойна и леко иронична енергия, като на приятелка в гласово съобщение. Гласът звучи естествено, от около 4 метра, леко по-далечен. ЗВУК: нейният глас, стъпки по асфалта и листата, тих парк. НЕПРОМЕНЕНО: лицето, къдриците, палтото, суитшъртът, алеята, поляната и дърветата. Тя казва точно: „И явно има поне две от мен.“ и през цялото време гледа в телефона.
Otevřít ve studiu
Селфи видео в движение, 4 секунди, реално време, реалистична физика. Сцената е точно като на снимката: младата жена в черно палто е в Борисовата градина, телефонът е в изпънатата ѝ ръка, слънцето е зад нея между жълтите дървета, тя се усмихва в камерата. ГЛАВНОТО ДЕЙСТВИЕ: продължава да върви бавно и се приближава към камерата, за да каже нещо лично на зрителя, после посочва към обектива. КАМЕРАТА: предната камера в нейната ръка · движи се с нея, леко се клати в ритъма на крачките · в началото малко се приближава към лицето ѝ. ПО СЕКУНДИ: 0–0,4 сек. — накланя се към камерата, повдига вежди закачливо. 0,4–3 сек. — казва ясно и леко заговорнически, право в обектива: „Коментирай „МАЦКА“ и ще ти пратя платформата.“ На думата „МАЦКА“ се усмихва широко; на „платформата“ посочва с показалеца на свободната си ръка към обектива. 3–4 сек. — мълчи, усмихва се и продължава да върви. ЕМОЦИЯ: закачлива, самоуверена, като тайна, която споделя само със зрителя. ФИЗИКА: косата се вее, листа падат през кадъра, палтото се люлее. СВЕТЛИНА: ниско златисто слънце в контра, топъл ореол по косата. ЦВЯТ: топли златисти тонове, вдигнати чернини. ТЕКСТУРА: отблясъци, фино зърно като от телефон. ГЛАС: един и същ глас във всяка сцена — младата жена на 24 години от снимката. Средно висок женски глас, нито тънък, нито нисък; топъл, леко дрезгав, с малко въздух в края на фразите. Естествен разговорен български от София, без акцент, с меко „л“. Енергия: спокойна и леко иронична, като на приятелка в гласово съобщение; не е дикторски, не вика. Звучи близо, на около 40 см от телефона. ЗВУК: нейният глас, хрущене на листа, тих парк. НЕПРОМЕНЕНО: лицето, палтото, суитшъртът, парковата алея. Тя казва точно: „Коментирай „МАЦКА“ и ще ти пратя платформата.“ и репликата свършва най-късно на 3 сек.
Otevřít ve studiu

Tento návod patří mezi návody a prompty na genkiki.com.

Na stejné téma: Prompty a efekty

Auto tvých snů – AI fotky za minutu Postav vysněné auto do vlastního záběru: vybereš model, prostředí a světlo a výsledek je hotový za … Vygeneruj si svou realistickou fotku! Jak krok za krokem vytvořit realistickou AI fotku: které modely zachovají obličej, jaký prompt naps… Zkouška jedna Video s Lamborghini v ulicích Sofie: celý prompt, nastavení modelu a čemu se vyhnout, aby se záběr … Създавай Реалистични Видеа на Български Език! Видео с човек, който говори на български, от едно описание: режим текст към видео, модел Gemini Omn… Анимирани Филмчета! Промптите зад Лимона Всички промпти, с които са направени героите и началните кадри на шорта с лимона — генерирани с Nan… Как да правим Кино Видеа? Как се правят кинематографични AI видеа в genkiki.com — стъпка по стъпка, с моделите, настройките и… Реклама без екип Реклама, която при агенция започва от 1 000 €, направена за една вечер без снимачен екип: кой AI мо…

Podívej se i na další návody

Zkouška dvě Virální háčky s AI: první tři vteřiny, které udrží diváka. Příklady, prompty a modely, které opravd… Video pro Facebook Jak vytvořit video pro Facebook pomocí AI. Jak upravit své video pomocí Gemini Omni? Úpravy hotového videa pomocí AI: změna detailu, stylu nebo celé scény bez nového natáčení. Co už jd…

Hotové recepty najdeš v matricích, modely za nimi na stránce s modely a volnou tvorbu v AI studiu. Ceny jsou na stránce s cenami.